Dendu89 (Деница Гарелова)
696 9640
30 июл. 2021 г., 11:16

Тъмно стихотворение 

  Поэзия
373 7 12

Щом небето присвие очи,

натежало, започва да плаче.

И земята под него мълчи,

а пък птиците, падайки, грачат.

И посипват полята със кръв

и небето е сякаш проклятие,

във което човекът е стръв

на едни смъртоносни обятия.

Щом и в бурята има сърце

по-ранено от мъртво животно,

яростта ни показва лицето

на опасната част от живота.

И смалява телата до плът

по-ненужна от всичко ненужно,

всеки бяга по някакъв път

ала всъщност върти се в окръжност.

Щом небето присвие очи

и от бурята няма измъкване

онзи вкус на страха ще горчи

и това нашето съществуване

ще е само илюзия, сън...

а пък ние - съвкупност от казуси.

Щом се стъмни ужасно навън

аз дали ще опазя душата си?

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??