Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9638
Jul 30, 2021, 11:16 AM

Тъмно стихотворение 

  Poetry
372 7 12

Щом небето присвие очи,

натежало, започва да плаче.

И земята под него мълчи,

а пък птиците, падайки, грачат.

И посипват полята със кръв

и небето е сякаш проклятие,

във което човекът е стръв

на едни смъртоносни обятия.

Щом и в бурята има сърце

по-ранено от мъртво животно,

яростта ни показва лицето

на опасната част от живота.

И смалява телата до плът

по-ненужна от всичко ненужно,

всеки бяга по някакъв път

ала всъщност върти се в окръжност.

Щом небето присвие очи

и от бурята няма измъкване

онзи вкус на страха ще горчи

и това нашето съществуване

ще е само илюзия, сън...

а пък ние - съвкупност от казуси.

Щом се стъмни ужасно навън

аз дали ще опазя душата си?

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??