Тъмно стихотворение
Щом небето присвие очи,
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв
и небето е сякаш проклятие,
във което човекът е стръв
на едни смъртоносни обятия.
Щом и в бурята има сърце
по-ранено от мъртво животно,
яростта ни показва лицето
на опасната част от живота.
И смалява телата до плът
по-ненужна от всичко ненужно,
всеки бяга по някакъв път
ала всъщност върти се в окръжност.
Щом небето присвие очи
и от бурята няма измъкване
онзи вкус на страха ще горчи
и това нашето съществуване
ще е само илюзия, сън...
а пък ние - съвкупност от казуси.
Щом се стъмни ужасно навън
аз дали ще опазя душата си?
© Деница Гарелова All rights reserved.
