Щом небето присвие очи,
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв
и небето е сякаш проклятие,
във което човекът е стръв
на едни смъртоносни обятия.
Щом и в бурята има сърце
по-ранено от мъртво животно,
яростта ни показва лицето
на опасната част от живота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up