Тъмно стихотворение
Щом небето присвие очи,
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв
и небето е сякаш проклятие,
във което човекът е стръв
на едни смъртоносни обятия.
Щом и в бурята има сърце
по-ранено от мъртво животно,
яростта ни показва лицето
на опасната част от живота.
И смалява телата до плът
по-ненужна от всичко ненужно,
всеки бяга по някакъв път
ала всъщност върти се в окръжност.
Щом небето присвие очи
и от бурята няма измъкване
онзи вкус на страха ще горчи
и това нашето съществуване
ще е само илюзия, сън...
а пък ние - съвкупност от казуси.
Щом се стъмни ужасно навън
аз дали ще опазя душата си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
