Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би...
... Свърши виното, а още
можеше да продължи...
Седем скари вън горяха
през деня и през нощта,
седем бъчви пълни бяха
с вино, с цвят като кръвта.
А кръчмарката бе млада,
пухкава, но с кръшен стан,
с любовта ѝ за награда
виното течеше там...
Пеехме: хайдушки песни,
за любов и за жени,
и за страстите горещи
в тия луди младини...
... Що празнувахме- не помня!...
Помен ли за Младостта?...
... А в зори към хоризонта
тръгнала си беше тя:
уморена, остаряла
и не виждаща почти,
върху куцащо магаре-
с кош забравени мечти...
02.11.2015.
Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены
Уникално!