Тържество...

         Тържество...

               Жени и вино. Вино и жени.

                          Кирил Христов

Седем дни и седем нощи,

с десет гряха може би...

... Свърши виното, а още

можеше да продължи...

Седем скари вън горяха

през деня и през нощта,

седем бъчви пълни бяха

с вино, с цвят като кръвта.

А кръчмарката бе млада,

пухкава, но с кръшен стан,

с любовта ѝ за награда

виното течеше там...

Пеехме: хайдушки песни,

за любов и за жени,

и за страстите горещи

в тия луди младини...

... Що празнувахме- не помня!...

Помен ли за Младостта?...

... А в зори към хоризонта

тръгнала си беше тя:

уморена, остаряла

и не виждаща почти,

върху куцащо магаре-

с кош забравени мечти...

02.11.2015.

Коста Качев