limeruna (Йоана)
565 3355
20 авг. 2016 г., 22:08  

Търкулнало се камъче - намерило си кладенец 

  Поэзия
436 2 5

Обичам те - горещо, тръпнещо, нежно,
а ти не ми вярваш, не ми вярваш...
Минават зими, лета, а ти искаш доказателства...
Да те прегърна - дали се чувствам на изпит,
защото ти си поет по душа...
А най-невинната вярност - не й ли вярваш?
Желанието да даряваш добро - не му ли вярваш?
Не си ли наивен до припадък, няма любов...
Не ми ли вярваш, не ми ли вярваш... как може да искаш любов?

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, ти с адрес- Някъде из съзнанието на времето!
  • Здравейте Благодаря за оставеното приятно присъствие. Поздравче на всички поетично настроени души и лека вечер...
  • ...!!!
  • Вярата в любовта е най-трудното нещо на този свят. За предпочитане е да я оставим на теолозите. А ние нека просто изпитваме любов. Ако можем, или когато можем. Хубав текст!
  • Браво!

    "Не ми ли вярваш, не ми ли вярваш... как може да искаш любов?"
Предложения
: ??:??