22 сент. 2006 г., 23:59

ТЪРНОВО

856 0 4
Търново с прекрасните си
вертикални улици.

Търново с червените си рози,
избухнали пред твоята врата,
за да ми вземат въздуха.

Търново с разплаканите зъбери
и жабешкия хор в онази нощ,
когато ти ми каза

не.

В Търново,
където моето величие
остава
в миналото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Цветков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е хубав, като стих!
    /само казах, че за Търново може и по-хубав да напишеш/
    Е, няма да пием кафе, Варна е далеч, но ще четем стихове.
  • От това Не боли,
    където и да си...

    Поздрав и усмивка.
  • Можеше и по-хубав стих да напишеш за Търново!
    Обади се, ако искаш да пием кафе и да поговорим/разбира се, ако си в Търново/
  • Павеле, дали от последния куплет има нужда, когато Търново потъна в миналото?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...