Sep 22, 2006, 11:59 PM

ТЪРНОВО

  Poetry
854 0 4
Търново с прекрасните си
вертикални улици.

Търново с червените си рози,
избухнали пред твоята врата,
за да ми вземат въздуха.

Търново с разплаканите зъбери
и жабешкия хор в онази нощ,
когато ти ми каза

не.

В Търново,
където моето величие
остава
в миналото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Цветков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти е хубав, като стих!
    /само казах, че за Търново може и по-хубав да напишеш/
    Е, няма да пием кафе, Варна е далеч, но ще четем стихове.
  • От това Не боли,
    където и да си...

    Поздрав и усмивка.
  • Можеше и по-хубав стих да напишеш за Търново!
    Обади се, ако искаш да пием кафе и да поговорим/разбира се, ако си в Търново/
  • Павеле, дали от последния куплет има нужда, когато Търново потъна в миналото?

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...