22.09.2006 г., 23:59

ТЪРНОВО

855 0 4
Търново с прекрасните си
вертикални улици.

Търново с червените си рози,
избухнали пред твоята врата,
за да ми вземат въздуха.

Търново с разплаканите зъбери
и жабешкия хор в онази нощ,
когато ти ми каза

не.

В Търново,
където моето величие
остава
в миналото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Цветков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти е хубав, като стих!
    /само казах, че за Търново може и по-хубав да напишеш/
    Е, няма да пием кафе, Варна е далеч, но ще четем стихове.
  • От това Не боли,
    където и да си...

    Поздрав и усмивка.
  • Можеше и по-хубав стих да напишеш за Търново!
    Обади се, ако искаш да пием кафе и да поговорим/разбира се, ако си в Търново/
  • Павеле, дали от последния куплет има нужда, когато Търново потъна в миналото?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...