24 янв. 2018 г., 10:04

Търпеливо

1.2K 3 1

Търпеливо отброявам вечерите, 

които ме делят от разговора ни.

Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.

Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.

Три нощи по-малко и ще видя очите ти

как блестят над смеха ти.

Отброявам като търпеливо куче,

чакащо порцията си храна за деня.

Като скитника,

мечтаещ за порция супа.

Така чакам и аз.

Порция теб.

Думите ти попиват в дрехите ми.

Жадувам всяка една от тях.

Те са душата ти

излизаща на парчета съвети.

Слушам те и се губя.

Потъвам.

Давя се.

Не!

Не искам да ме спасяваш.

Гласът ти пресъхва.

Поглеждаш ме.

Стомаха ми се обръща.

Жената до мен се навежда напред

-И къде, казваш, продават от тези дневници?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....