Търпеливо отброявам вечерите, 

които ме делят от разговора ни.

Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.

Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.

Три нощи по-малко и ще видя очите ти

как блестят над смеха ти.

Отброявам като търпеливо куче,

чакащо порцията си храна за деня.

Като скитника,

мечтаещ за порция супа.

Така чакам и аз.

Порция теб.

Думите ти попиват в дрехите ми.

Жадувам всяка една от тях.

Те са душата ти

излизаща на парчета съвети.

Слушам те и се губя.

Потъвам.

Давя се.

Не!

Не искам да ме спасяваш.

Гласът ти пресъхва.

Поглеждаш ме.

Стомаха ми се обръща.

Жената до мен се навежда напред

-И къде, казваш, продават от тези дневници?