31 окт. 2008 г., 22:49

търсачи на самота

1.1K 0 14

 

      "...обратното на любовта не е омраза,

     обратното на любовта е страх."

 

     Мадлен Алгафари

 

 

 

светло е

и свежо

и е утринно

по раменете ми се стича

ежедневие

пропито с дестилирани копнежи

с неясни звуци безконечни

от лустрото

на краткостта

а бяха дълги спомените

вечни

белязали изменчивата същност

на всяка тръпка

непрескочила

капаните на егото

съдбовни

и неговите метастази

недоверието

везните

как прашен е светът

през светлото

от миналите ни войни

безмислени

вглъбените себелъжи

и разумът

_ _ _

 

не бива да сме слаби

с нежност

най-просто е да замълчим

дори когато искаме

по-лесно е да тровим

пространствата

и себе си

за да не страдаме

в страданието

животът

миговете

няма да се върнат

ще ни напомнят бъдеще

от арестувани мечти

и бледо щастие

във вакуум

сбъднато

почти

 

 

 

м у з и к а*

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • за малко...забравих да дишам...
    много хубаво...
  • липсват ми дъховете
    и тогава може да ми спре дъхът...
  • не може да се каже дали и как ще се сбъдне щастието - поетичните идеи и животът са две съвсем различни неща, real_def (Дейвид Кастийо), както съм се убедила в краткия си житейски път

    п.с. да не говорим, че щастие-то има за всекиго различни измерения

    но - отделна тема...

    Благодаря за прочита на всички ви
  • миговете

    няма да се върнат

    ще ни напомнят бъдеще

    от арестувани мечти

    и бледо щастие

    във вакуум

    сбъднато

    почти
    Да наистина миговете няма да се върнат, но можем да изживеем тези които предстоят така, че да освободим мечтите си и тогава щастието ще се сбъдне почти...
  • Страхотно!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...