31.10.2008 г., 22:49

търсачи на самота

1.1K 0 14

 

      "...обратното на любовта не е омраза,

     обратното на любовта е страх."

 

     Мадлен Алгафари

 

 

 

светло е

и свежо

и е утринно

по раменете ми се стича

ежедневие

пропито с дестилирани копнежи

с неясни звуци безконечни

от лустрото

на краткостта

а бяха дълги спомените

вечни

белязали изменчивата същност

на всяка тръпка

непрескочила

капаните на егото

съдбовни

и неговите метастази

недоверието

везните

как прашен е светът

през светлото

от миналите ни войни

безмислени

вглъбените себелъжи

и разумът

_ _ _

 

не бива да сме слаби

с нежност

най-просто е да замълчим

дори когато искаме

по-лесно е да тровим

пространствата

и себе си

за да не страдаме

в страданието

животът

миговете

няма да се върнат

ще ни напомнят бъдеще

от арестувани мечти

и бледо щастие

във вакуум

сбъднато

почти

 

 

 

м у з и к а*

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за малко...забравих да дишам...
    много хубаво...
  • липсват ми дъховете
    и тогава може да ми спре дъхът...
  • не може да се каже дали и как ще се сбъдне щастието - поетичните идеи и животът са две съвсем различни неща, real_def (Дейвид Кастийо), както съм се убедила в краткия си житейски път

    п.с. да не говорим, че щастие-то има за всекиго различни измерения

    но - отделна тема...

    Благодаря за прочита на всички ви
  • миговете

    няма да се върнат

    ще ни напомнят бъдеще

    от арестувани мечти

    и бледо щастие

    във вакуум

    сбъднато

    почти
    Да наистина миговете няма да се върнат, но можем да изживеем тези които предстоят така, че да освободим мечтите си и тогава щастието ще се сбъдне почти...
  • Страхотно!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...