31 oct 2008, 22:49

търсачи на самота

1.1K 0 14

 

      "...обратното на любовта не е омраза,

     обратното на любовта е страх."

 

     Мадлен Алгафари

 

 

 

светло е

и свежо

и е утринно

по раменете ми се стича

ежедневие

пропито с дестилирани копнежи

с неясни звуци безконечни

от лустрото

на краткостта

а бяха дълги спомените

вечни

белязали изменчивата същност

на всяка тръпка

непрескочила

капаните на егото

съдбовни

и неговите метастази

недоверието

везните

как прашен е светът

през светлото

от миналите ни войни

безмислени

вглъбените себелъжи

и разумът

_ _ _

 

не бива да сме слаби

с нежност

най-просто е да замълчим

дори когато искаме

по-лесно е да тровим

пространствата

и себе си

за да не страдаме

в страданието

животът

миговете

няма да се върнат

ще ни напомнят бъдеще

от арестувани мечти

и бледо щастие

във вакуум

сбъднато

почти

 

 

 

м у з и к а*

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • за малко...забравих да дишам...
    много хубаво...
  • липсват ми дъховете
    и тогава може да ми спре дъхът...
  • не може да се каже дали и как ще се сбъдне щастието - поетичните идеи и животът са две съвсем различни неща, real_def (Дейвид Кастийо), както съм се убедила в краткия си житейски път

    п.с. да не говорим, че щастие-то има за всекиго различни измерения

    но - отделна тема...

    Благодаря за прочита на всички ви
  • миговете

    няма да се върнат

    ще ни напомнят бъдеще

    от арестувани мечти

    и бледо щастие

    във вакуум

    сбъднато

    почти
    Да наистина миговете няма да се върнат, но можем да изживеем тези които предстоят така, че да освободим мечтите си и тогава щастието ще се сбъдне почти...
  • Страхотно!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...