31 oct. 2008 22:49

търсачи на самота 

  Poesía » Filosófica
778 0 14

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • за малко...забравих да дишам...
    много хубаво...
  • липсват ми дъховете
    и тогава може да ми спре дъхът...
  • не може да се каже дали и как ще се сбъдне щастието - поетичните идеи и животът са две съвсем различни неща, real_def (Дейвид Кастийо), както съм се убедила в краткия си житейски път

    п.с. да не говорим, че щастие-то има за всекиго различни измерения

    но - отделна тема...

    Благодаря за прочита на всички ви
  • миговете

    няма да се върнат

    ще ни напомнят бъдеще

    от арестувани мечти

    и бледо щастие

    във вакуум

    сбъднато

    почти
    Да наистина миговете няма да се върнат, но можем да изживеем тези които предстоят така, че да освободим мечтите си и тогава щастието ще се сбъдне почти...
  • Страхотно!!!
  • така се радвам, когато открия някой, който пише поезия!
  • "по-лесно е да тровим
    пространствата
    и себе си
    за да не страдаме
    в страданието"

    !

    това си е дарба
    Поздрав!
  • Добреее!
  • и бледо щастие
    във вакуум
    сбъднато
    почти
    _________
    Браво ти, Христова!
  • "по раменете ми се стича
    ежедневие
    пропито с дестилирани копнежи
    с неясни звуци безконечни"
    ей тва е много стойностно, би ли ми казала как разбираш "дестилирани копнежи" такива които са преминали през рафинерията на лицемерното ежедневие ли?
  • ежедневие
    пропито с дестилирани копнежи

    Еха!
    Поздравчета!
  • НЕВЕРОЯТНО!!!
  • е ти кажа къде е ключето
    а ти говори
    говори

    !
  • "миговете
    няма да се върнат
    ще ни напомнят бъдеще
    от арестувани мечти"
    !!!
    Мечтите са мечти - дори и арестувани!Поздрав, Герда!

Propuestas
: ??:??