1 июн. 2006 г., 20:14

Търсене на черното

Поэзия

1K 0 3

Краят ми започва,
отварят се врати,
потъвам в търсене на нещо,
забранено ми преди.
Мракът сам се е почернил,
приема глупави слепци
колко ли от тях ще могат
да видят ярките следи.
Точно те ни водят нощем
в търсене безкрайно там,
където нашият учител
мъдростта си е събрал.
Но дори и в тази черна драма
ражда се една искра,
достатъчна на всеки да прогледне
за истинската Светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...