1 февр. 2015 г., 08:38  

Търсене на дом

753 0 4

 

       Търсене на дом

       (звездна приказка)

 

... Аз в цялата Вечност пътувах,

пресичах безкрайни Вселени,

във звездни спирали нощувах

залутан в космичното Време...

 

Живях по жестоки закони

на Гравитации властни

и в орбити влизах изконни

(по своята същност прекрасни!),

 

но там не оставах за дълго

понеже сънувах Звездата

наречена дом да ми бъде,

а само в мечтите позната...

 

.... А сам, из космичните бездни,

се срещах дори с Боговете,

но срещите с тях безполезни

оставаха през вековете,

 

понеже и те заблудени

въртяха се с мен из Безкрая

и търсеха Своето време-

без пътя към него да знаят...

 

... Тогава я срещнах случайно,

(илѝ пък предречено вече!),

когато забулваше трайно

мъглата космичната вечер....

 

... Тя бързо летеше към мене:

изящна, възбудена, гола-

на девствена млада Вселена

сияеше там с ореола...

 

Прошепна смутено: „Помни ме

и с мене тръгни ще те водя,

а Жена е и моето име,

и винаги аз ще съм твоя...

 

И зная Звездата къде е

във тази безкрайна Вселена,

където със теб да живеем...

Ти само повярвай във мене!....”

 

Коста Качев,

01.02.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятна поезия!
  • "...Тя бързо летеше към мене:
    изящна, възбудена, гола -
    на девствена млада Вселена
    сияеше там ореола..."Опитах се с едно зрънце от красотата на това произведение да изразя възхищението си!Една истинска поезия, за което
    благодаря! Насладих и се при четенето.
    Поздрав и хубав ден!
  • Хубаво! Космично разгърнато!Харесах и го оценяваме!!
    Поздрави от мен!
  • !!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...