1.02.2015 г., 8:38  

Търсене на дом

755 0 4

 

       Търсене на дом

       (звездна приказка)

 

... Аз в цялата Вечност пътувах,

пресичах безкрайни Вселени,

във звездни спирали нощувах

залутан в космичното Време...

 

Живях по жестоки закони

на Гравитации властни

и в орбити влизах изконни

(по своята същност прекрасни!),

 

но там не оставах за дълго

понеже сънувах Звездата

наречена дом да ми бъде,

а само в мечтите позната...

 

.... А сам, из космичните бездни,

се срещах дори с Боговете,

но срещите с тях безполезни

оставаха през вековете,

 

понеже и те заблудени

въртяха се с мен из Безкрая

и търсеха Своето време-

без пътя към него да знаят...

 

... Тогава я срещнах случайно,

(илѝ пък предречено вече!),

когато забулваше трайно

мъглата космичната вечер....

 

... Тя бързо летеше към мене:

изящна, възбудена, гола-

на девствена млада Вселена

сияеше там с ореола...

 

Прошепна смутено: „Помни ме

и с мене тръгни ще те водя,

а Жена е и моето име,

и винаги аз ще съм твоя...

 

И зная Звездата къде е

във тази безкрайна Вселена,

където със теб да живеем...

Ти само повярвай във мене!....”

 

Коста Качев,

01.02.2015.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятна поезия!
  • "...Тя бързо летеше към мене:
    изящна, възбудена, гола -
    на девствена млада Вселена
    сияеше там ореола..."Опитах се с едно зрънце от красотата на това произведение да изразя възхищението си!Една истинска поезия, за което
    благодаря! Насладих и се при четенето.
    Поздрав и хубав ден!
  • Хубаво! Космично разгърнато!Харесах и го оценяваме!!
    Поздрави от мен!
  • !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...