Търсене на дом
(звездна приказка)
... Аз в цялата Вечност пътувах,
пресичах безкрайни Вселени,
във звездни спирали нощувах
залутан в космичното Време...
Живях по жестоки закони
на Гравитации властни
и в орбити влизах изконни
(по своята същност прекрасни!),
но там не оставах за дълго
понеже сънувах Звездата
наречена дом да ми бъде,
а само в мечтите позната...
.... А сам, из космичните бездни,
се срещах дори с Боговете,
но срещите с тях безполезни
оставаха през вековете,
понеже и те заблудени
въртяха се с мен из Безкрая
и търсеха Своето време-
без пътя към него да знаят...
... Тогава я срещнах случайно,
(илѝ пък предречено вече!),
когато забулваше трайно
мъглата космичната вечер....
... Тя бързо летеше към мене:
изящна, възбудена, гола-
на девствена млада Вселена
сияеше там с ореола...
Прошепна смутено: „Помни ме
и с мене тръгни ще те водя,
а Жена е и моето име,
и винаги аз ще съм твоя...
И зная Звездата къде е
във тази безкрайна Вселена,
където със теб да живеем...
Ти само повярвай във мене!....”
Коста Качев,
01.02.2015.
© Коста Качев Всички права запазени