Feb 1, 2015, 8:38 AM  

Търсене на дом

  Poetry » Other
752 0 4

 

       Търсене на дом

       (звездна приказка)

 

... Аз в цялата Вечност пътувах,

пресичах безкрайни Вселени,

във звездни спирали нощувах

залутан в космичното Време...

 

Живях по жестоки закони

на Гравитации властни

и в орбити влизах изконни

(по своята същност прекрасни!),

 

но там не оставах за дълго

понеже сънувах Звездата

наречена дом да ми бъде,

а само в мечтите позната...

 

.... А сам, из космичните бездни,

се срещах дори с Боговете,

но срещите с тях безполезни

оставаха през вековете,

 

понеже и те заблудени

въртяха се с мен из Безкрая

и търсеха Своето време-

без пътя към него да знаят...

 

... Тогава я срещнах случайно,

(илѝ пък предречено вече!),

когато забулваше трайно

мъглата космичната вечер....

 

... Тя бързо летеше към мене:

изящна, възбудена, гола-

на девствена млада Вселена

сияеше там с ореола...

 

Прошепна смутено: „Помни ме

и с мене тръгни ще те водя,

а Жена е и моето име,

и винаги аз ще съм твоя...

 

И зная Звездата къде е

във тази безкрайна Вселена,

където със теб да живеем...

Ти само повярвай във мене!....”

 

Коста Качев,

01.02.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятна поезия!
  • "...Тя бързо летеше към мене:
    изящна, възбудена, гола -
    на девствена млада Вселена
    сияеше там ореола..."Опитах се с едно зрънце от красотата на това произведение да изразя възхищението си!Една истинска поезия, за което
    благодаря! Насладих и се при четенето.
    Поздрав и хубав ден!
  • Хубаво! Космично разгърнато!Харесах и го оценяваме!!
    Поздрави от мен!
  • !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...