Търсете...
По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.
Не мислете, че истината ще ни пречисти.
Ние не знаем колко сами сме злочести.
Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли
и защо ли ги срещаме толкова чести?
Не, не чакайте „Утре”, приятели мои.
Днешното „Утро” крещи - Аз съм твое!
И дори да сме тъжни, приятели мои,
да се усмихнем сме длъжни и вземем завоя.
Колко лесно се вкарахме в мишите дупки,
да се крием от страх за „Живота” несретен.
Ние всички пред него сме проститутки
и се предлагаме до късния час сетен.
Но дори и така да е, приятели мои,
ние имаме право на ласки, на обич.
Бог ли протяга към нас ръцете си свои
и любов ли държи или плясък от бич.
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Не ни трябва - „След нас добро или нищо.”
Сега добрите слова, след това е излишно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
