По време на пандемия

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Намерете я скритата добрина, приятели мои.

Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.

Не мислете, че истината ще ни пречисти.

Ние не знаем колко сами сме злочести.

Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли

и защо ли ги срещаме толкова чести?

Не, не чакайте „Утре”, приятели мои.

Днешното „Утро” крещи - Аз съм твое!

И дори да сме тъжни, приятели мои,

да се усмихнем сме длъжни и вземем завоя.

Колко лесно се вкарахме в мишите дупки,

да се крием от страх за „Живота” несретен.

Ние всички пред него сме проститутки

и се предлагаме до късния час сетен.

Но дори и така да е, приятели мои,

ние имаме право на ласки, на обич.

Бог ли протяга към нас ръцете си свои

и любов ли държи или плясък от бич.

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Не ни трябва - „След нас добро или нищо.”

Сега добрите слова, след това е излишно.