6 февр. 2019 г., 11:33

Търсете своя Бог

651 9 24

ТЪРСЕТЕ СВОЯ БОГ


Разбрах къде живее Господ Бог
и
вчера вечер проследих го тайно.

Горичка есенна, на рид висок,

бе скътала порталите на Рая.

 

Той залеза в саханчето стопи,

въртя го дълго, като калайджия,

а после връз смълчаните липи

разсипа благата си исихия.

 

Как бавно се изгубват сред нощта

аз гледах дълго златните върхари

и някъде далеч щурче пропя,

и тихичко дрънчаха хлопатари.

 

А после слегна синя тишина

и шалът ѝ ме приюти на топло

И аз подложих доверчива длан,

защото бях в прегръдките на Господ.

 

На заранта когато издои

козиците след звездната им паша,

събуди ме след третите петли

и ми наля млекце в кристална чаша.

 

По-лека и от ангелско перо,

аз долетях до мамините двери.

И няма да издам къде е Бог.

Но вярвам всеки сам ще го намери.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...