17 янв. 2007 г., 20:36

Търся някой...

1.7K 1 29

Търся  някой, за който да бъда безкрайна,
без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихнаща жажда.

Да усеща колко са цели минутите
в тишината, когато прегръщаме.
Да ми бъде посока , когато  сe губя,
за да има къде да се връщам.

Някой, който, просто така, без причина,
би целунал брега недокоснат.
Някой, който умее да бъде обичан.
И задава  открито въпроси.

Някой, който би ме последвал в мечтите.
И  не би ми прекършил крилете.
Някой, който носи смелост в очите си
да открива нови вселени.

Не, не принцове търся. Аз съм пустинна.
И живея в един от оазисите...
Сънувам един алхимик, че се  скита
и извора търси, скрит във душата ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепна творба! Радвам се, че и аз я открих,благодарение на последните коментари, макар и късно.
  • Мммм..., още едно бисерче..., тъжно е когато илюзиите станат мечти...!!!
    "Търся някой, за който да бъда безкрайна,
    без до лудост това да го плаши.
    Да открие тайния извор в душата ми.
    Да потънем в нестихнаща жажда."
  • Невероятен стих! Много истински! Поздравления!
  • Невероятно!Поздрави!
  • ИМА ГО,БИСЕРЧЕ.МОЖЕ БИ Е ЗАД ЗАВОЯ,ПРОСТО ПОВЪРВИ ОЩЕ МАЛКО,А СТИХА ТИ Е ПРЕКРАСЕН.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...