Търся стъпките ти
без да зная
как целуваш в здрача
и почти неуловимо
те усещам в тишината…
Горчивата луна
объркващо докосва сетивата,
а птича песен
неистово застила самотата…
Обърках се
за чувствата излишни
и огънят изгуби
необузданата се мощ…
И търся те
в милувките предишни,
нали със теб
си казвахме любов…
Но теб те няма
и повече не споря със луната,
илюзии не си създавам вече,
а звезди играят си с душата,
и ти къде си - питам пак зората…
Препускам с уморените коне,
препускам
нищо, че те няма,
аз търся стъпките,
оставени от теб
тогава, когато искаше да бъда твоя дама…
Отдавна бе,
във друг живот дори,
но пак те търся…
Все тъй силно искаща
е в мен душата…
И търси стъпките ти
… сляпа…
09.04.2008
© Ем Все права защищены
… сляпа…
Аплодисменти!