пустинята на моето сърце
ме вика и протягам пак ръце
протягам в мрака пръсти отмалели
и търся теб във спомените остарели
празен мрак пред мене се открива -
нечия ръка очите ми закрива
лунен лъч - пламък от свещица
чувам пак самотна гургулица
тук ли си или те няма?
нима си бил поредната измама?
напразно питам - отговор не идва
и никой май не пита кой какво изпитва...