9 авг. 2014 г., 21:39

Търся те...

1.2K 0 11

Животът е Любима песен!

Животът е път чудесен!

Оставя те без дъх дори,

когато огънят в теб гори!

 

Излизам вън и взирам се лицата!

В очите гледам, но разглеждам и сърцата.

Издирвам чувствата, нали знаеш кои?

С които някога душата ми обилно напои!

 

Заканих се пред мен,

в този свят  безкраен.

Ще те намеря, Мила,

 дори и да съм окаян! 


09.08.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На това му се казва - с хъс...!!!
  • Хареса ми заканата в стиха! Поздрав Димитър!
  • Ирен, гледам че този човек влияе не само на мене. Написах 200 и бях сигурен че няма да се стигнат. Ще трябва да запрятам ръкави.
  • "Пишат хора, които или имат какво да кажат, или търсят нещо. Това нещо в повечето случаи е пари или слава!"-jacomoo (Симеон Коев) от"Възторг".
    Ние, читателите дали сме 200, 300, 4000 не е важно. Важно е дали искаме да се запознаем с това, което ни "казват".
  • Като се замисля си права....но е късно "Заканих се пред мен,..."....а един мъж трябва да държи на своята дума.Благодаря, Дани!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...