Търся в чекмеджето
гумичка.
При моливите и при
листите.
Сред прахоляците и
фантазиите.
Ти си от онези случайности
след които настъпва
ядрена зима.
Сполучлива клопка
за женски разсъдъци.
Универсално средство
за разтърсване на светове.
Човек се пита
късмет ли е било
или проклятие
да те е срещал?
Не си ли точно ти
късата клечка
в ръцете на едно
неразбиращо момиче,
тръгнало по следите ти?
Получи ти се.
Ти си майсторът
който всяка си намира.
Разпиляла съм
косите и душата си
в очакване да преминеш
като вятър или
спомен от парфюм,
който едва ли някога
повече ще усетя.
Търся гумичка
да те изтрия.
© Ивелина Емилова Все права защищены