8 авг. 2008 г., 20:42

Тъща 

  Поэзия » Юмористическая
756 0 10
Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?

Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.

Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??