Aug 8, 2008, 8:42 PM
Тъща
Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.
© Иванка Морарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех,тези тъщи!Накара ме да се усмихна! Благодаря ти!Прегръдка от мен!
-
Мноого си права,ако знаеш колко ми е актуално в момента... Страхотно стихче!!!Поздрав!
-
от една бъдеща такава 
-
Благодаря на всички за усмивките,които
сте ми изпратили,заедно с коментарите си.
Накарахте ме да се усмихна и аз. -
сагласна съм с "smile1"! Старахотно е! Браво!
-
Усмихна ме, благодаря!
-
много хубаво.
-
усмихна ме...с обич...
-
Весело е тук! Поздрави!
-
Чудесно,свежо и разтоварващо.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
