Тъща
Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.
Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.
© Иванка Морарова All rights reserved.
от една бъдеща такава 
