ивахрис (Иванка Морарова)
134 658
8.08.2008 г., 20:42 ч.

Тъща 

  Поезия » Хумористична
717 0 10
Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?

Е, поне жената слуша,
вечер в нея щом се сгуша,
всичко сторено прощавам
и за тъщата забравям.

Важно е да ме обича
и дано не заприлича
тя на майка си след време,
че ще ми е доживотно бреме.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??