Тютюневи облаци
Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.
Тютюневи облаци се вдигат
и сякаш с гръм, мълния в моята душа
Лека-полека надеждите умират,
след като лед сърцето ѝ скова.
Цигара последна за този ден
в пепелника аз изгасям.
Не трябва да съм все във плен,
защото все беди си аз донасям.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емре Веждиев Все права защищены
