7 дек. 2019 г., 20:39

Тютюневи облаци

Поэзия » Любовная

1.4K 1 0

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.

Тютюневи облаци се вдигат
и сякаш с гръм, мълния в моята душа
Лека-полека надеждите умират,
след като лед сърцето ѝ скова.

Цигара последна за този ден
в пепелника аз изгасям.
Не трябва да съм все във плен,
защото все беди си аз донасям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0