Тютюневи облаци

Dec 7, 2019, 8:39 PM

Poetry » Love

1039 1 0

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.

Тютюневи облаци се вдигат
и сякаш с гръм, мълния в моята душа
Лека-полека надеждите умират,
след като лед сърцето ѝ скова.

Цигара последна за този ден
в пепелника аз изгасям.
Не трябва да съм все във плен,
защото все беди си аз донасям.

Please sign in with your account so you can comment and vote.