Тютюневи облаци
Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.
Тютюневи облаци се вдигат
и сякаш с гръм, мълния в моята душа
Лека-полека надеждите умират,
след като лед сърцето ѝ скова.
Цигара последна за този ден
в пепелника аз изгасям.
Не трябва да съм все във плен,
защото все беди си аз донасям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емре Веждиев Всички права запазени
