Тютюневи облаци

7 dic 2019, 20:39

Poesía » De amor

1035 1 0

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.

Тютюневи облаци се вдигат
и сякаш с гръм, мълния в моята душа
Лека-полека надеждите умират,
след като лед сърцето ѝ скова.

Цигара последна за този ден
в пепелника аз изгасям.
Не трябва да съм все във плен,
защото все беди си аз донасям.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.