23 мая 2012 г., 20:53

У дома

612 0 1

Тръгвах аз по пътища незнайни

и се връщах все по същия маршрут.

Хиляди желания ми шепнеха, омайни,

и в душата млада внасяха те смут.

 

Но объркването в миг се изпаряваше,

щом прекрачех родния си праг.

В мене нито спомен не оставаше,

но искрицата подпалваше се пак.

 

По нови пътища, които не познавах,

втурвах се с кошница в ръка.

Парче от себе си аз винаги оставях

там, където бях си у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Натъжих се и аз за моя дом.На 3000 км не бива човек да чете такива стихове.Тъжна реалност.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...