23.05.2012 г., 20:53

У дома

613 0 1

Тръгвах аз по пътища незнайни

и се връщах все по същия маршрут.

Хиляди желания ми шепнеха, омайни,

и в душата млада внасяха те смут.

 

Но объркването в миг се изпаряваше,

щом прекрачех родния си праг.

В мене нито спомен не оставаше,

но искрицата подпалваше се пак.

 

По нови пътища, които не познавах,

втурвах се с кошница в ръка.

Парче от себе си аз винаги оставях

там, където бях си у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжих се и аз за моя дом.На 3000 км не бива човек да чете такива стихове.Тъжна реалност.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...