У дома

23.05.2012 г., 20:53 ч.

Поезия

459 0 1

Тръгвах аз по пътища незнайни

и се връщах все по същия маршрут.

Хиляди желания ми шепнеха, омайни,

и в душата млада внасяха те смут.

Но объркването в миг се изпаряваше,

щом прекрачех родния си праг.

В мене нито спомен не оставаше,

но искрицата подпалваше се пак.

По нови пътища, които не познавах,

втурвах се с кошница в ръка.

Парче от себе си аз винаги оставях

там, където бях си у дома.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Enena (Елена Нинова)

2012-05-23T22:51:33+03:00

Натъжих се и аз за моя дом.На 3000 км не бива човек да чете такива стихове.Тъжна реалност.