23.05.2012 г., 20:53

У дома

610 0 1

Тръгвах аз по пътища незнайни

и се връщах все по същия маршрут.

Хиляди желания ми шепнеха, омайни,

и в душата млада внасяха те смут.

 

Но объркването в миг се изпаряваше,

щом прекрачех родния си праг.

В мене нито спомен не оставаше,

но искрицата подпалваше се пак.

 

По нови пътища, които не познавах,

втурвах се с кошница в ръка.

Парче от себе си аз винаги оставях

там, където бях си у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжих се и аз за моя дом.На 3000 км не бива човек да чете такива стихове.Тъжна реалност.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...