Тръгвах аз по пътища незнайни
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше,
щом прекрачех родния си праг.
В мене нито спомен не оставаше,
но искрицата подпалваше се пак.
По нови пътища, които не познавах,
втурвах се с кошница в ръка.
Парче от себе си аз винаги оставях
там, където бях си у дома.
© Или Дадарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
