Тръгвах аз по пътища незнайни
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше,
щом прекрачех родния си праг.
В мене нито спомен не оставаше,
но искрицата подпалваше се пак.
По нови пътища, които не познавах,
втурвах се с кошница в ръка.
Парче от себе си аз винаги оставях
там, където бях си у дома.
© Или Дадарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
