Повярвай ми! Миличка.

Има толкова сънища

в твоите малки ръце,

с които ме прегръщаш плахо.

Не са нужни доказателства -

повярвай ми.

Има хиляди капки море,

складирани в големите очи,

с които топло ме поглеждаш.

Повярвай ми, наистина,

има много пътеки и пътища,

неизвървяни от нас,

неизядени, дори ненаправени 

всякакви вкусни сандвичи

сред треви и поляни.

Повярвай ми най-вече

има толкова хубави спомени

заровени, скрити в косите ни.

Разроши ги с нежните пръстчета -

и ще заухае на есен,

ще заухае на скара 

и пушек, и дъжд -

сред зелените борове.

Ще забълбука ручеят

като шампанското червено,

без никакви мехурчета,

наподобяващо кръвта ни кипнала.

И кажи ми тогава! Моля те!

Кажи ми как да замина...

Кажи ми! Без всичко това.

На някаква друга планета.

Как да замина без теб?