Повярвай ми! Миличка.
Има толкова сънища
в твоите малки ръце,
с които ме прегръщаш плахо.
Не са нужни доказателства -
повярвай ми.
Има хиляди капки море,
складирани в големите очи,
с които топло ме поглеждаш.
Повярвай ми, наистина,
има много пътеки и пътища,
неизвървяни от нас,
неизядени, дори ненаправени
всякакви вкусни сандвичи
сред треви и поляни.
Повярвай ми най-вече
има толкова хубави спомени
заровени, скрити в косите ни.
Разроши ги с нежните пръстчета -
и ще заухае на есен,
ще заухае на скара
и пушек, и дъжд -
сред зелените борове.
Ще забълбука ручеят
като шампанското червено,
без никакви мехурчета,
наподобяващо кръвта ни кипнала.
И кажи ми тогава! Моля те!
Кажи ми как да замина...
Кажи ми! Без всичко това.
На някаква друга планета.
Как да замина без теб?
© Павел Грамадов Всички права запазени