4 июн. 2010 г., 20:31

Уби любовта

1.2K 0 4

Защо пропъждаш любовта навън -

вратата си затваряш.

Задаваш ù безброй въпроси,

оставяш я сама да отговаря.

Отдръпваш се и плачеш тихо,

без звук и стон, но

сълзите се стичат.

И всичко вече губи смисъл,

ала вратата не отключваш.

Оставаш сам и все се питаш:

"Защо си тръгна ти? Къде си?"

Но знай, че няма да я върнеш,

защото тя отдавна не обича.

Умряла е пред твоята врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хъм, може да прозвучи странно, но имам натрапчивия спомен, че те познавам отнякъде. За да не е съвсем офф-топик, да кажа, че намирам стиха ти за доста приятен!
  • "Но знай, че няма да я върнеш,
    защото тя отдавна не обича.
    Умряла е пред твоята врата."
    Разтърстващ край!!!
  • Силно!
  • Не я убивай толкова бързо. Човек винаги е влюбен, просто сменя обектите на чувствата си!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...