4 июн. 2010 г., 20:31

Уби любовта 

  Поэзия
883 0 4

Защо пропъждаш любовта навън -

вратата си затваряш.

Задаваш ù безброй въпроси,

оставяш я сама да отговаря.

Отдръпваш се и плачеш тихо,

без звук и стон, но

сълзите се стичат.

И всичко вече губи смисъл,

ала вратата не отключваш.

Оставаш сам и все се питаш:

"Защо си тръгна ти? Къде си?"

Но знай, че няма да я върнеш,

защото тя отдавна не обича.

Умряла е пред твоята врата.

© Снежина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хъм, може да прозвучи странно, но имам натрапчивия спомен, че те познавам отнякъде. За да не е съвсем офф-топик, да кажа, че намирам стиха ти за доста приятен!
  • "Но знай, че няма да я върнеш,
    защото тя отдавна не обича.
    Умряла е пред твоята врата."
    Разтърстващ край!!!
  • Силно!
  • Не я убивай толкова бързо. Човек винаги е влюбен, просто сменя обектите на чувствата си!
Предложения
: ??:??