4.06.2010 г., 20:31

Уби любовта

1.2K 0 4

Защо пропъждаш любовта навън -

вратата си затваряш.

Задаваш ù безброй въпроси,

оставяш я сама да отговаря.

Отдръпваш се и плачеш тихо,

без звук и стон, но

сълзите се стичат.

И всичко вече губи смисъл,

ала вратата не отключваш.

Оставаш сам и все се питаш:

"Защо си тръгна ти? Къде си?"

Но знай, че няма да я върнеш,

защото тя отдавна не обича.

Умряла е пред твоята врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хъм, може да прозвучи странно, но имам натрапчивия спомен, че те познавам отнякъде. За да не е съвсем офф-топик, да кажа, че намирам стиха ти за доста приятен!
  • "Но знай, че няма да я върнеш,
    защото тя отдавна не обича.
    Умряла е пред твоята врата."
    Разтърстващ край!!!
  • Силно!
  • Не я убивай толкова бързо. Човек винаги е влюбен, просто сменя обектите на чувствата си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...