4.06.2010 г., 20:31

Уби любовта

1.2K 0 4

Защо пропъждаш любовта навън -

вратата си затваряш.

Задаваш ù безброй въпроси,

оставяш я сама да отговаря.

Отдръпваш се и плачеш тихо,

без звук и стон, но

сълзите се стичат.

И всичко вече губи смисъл,

ала вратата не отключваш.

Оставаш сам и все се питаш:

"Защо си тръгна ти? Къде си?"

Но знай, че няма да я върнеш,

защото тя отдавна не обича.

Умряла е пред твоята врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хъм, може да прозвучи странно, но имам натрапчивия спомен, че те познавам отнякъде. За да не е съвсем офф-топик, да кажа, че намирам стиха ти за доста приятен!
  • "Но знай, че няма да я върнеш,
    защото тя отдавна не обича.
    Умряла е пред твоята врата."
    Разтърстващ край!!!
  • Силно!
  • Не я убивай толкова бързо. Човек винаги е влюбен, просто сменя обектите на чувствата си!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...