Защо пропъждаш любовта навън -
вратата си затваряш.
Задаваш ù безброй въпроси,
оставяш я сама да отговаря.
Отдръпваш се и плачеш тихо,
без звук и стон, но
сълзите се стичат.
И всичко вече губи смисъл,
ала вратата не отключваш.
Оставаш сам и все се питаш:
"Защо си тръгна ти? Къде си?"
Но знай, че няма да я върнеш,
защото тя отдавна не обича.
Умряла е пред твоята врата.
© Снежина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
