Jun 4, 2010, 8:31 PM

Уби любовта

Poetry

1.2K 0 4

Защо пропъждаш любовта навън -

вратата си затваряш.

Задаваш ù безброй въпроси,

оставяш я сама да отговаря.

Отдръпваш се и плачеш тихо,

без звук и стон, но

сълзите се стичат.

И всичко вече губи смисъл,

ала вратата не отключваш.

Оставаш сам и все се питаш:

"Защо си тръгна ти? Къде си?"

Но знай, че няма да я върнеш,

защото тя отдавна не обича.

Умряла е пред твоята врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Itilon (Юри Иванов)

Хъм, може да прозвучи странно, но имам натрапчивия спомен, че те познавам отнякъде. За да не е съвсем офф-топик, да кажа, че намирам стиха ти за доста приятен!

2010-08-19T23:16:48+03:00
Nedostypna (Александра Дилянова)

"Но знай, че няма да я върнеш,
защото тя отдавна не обича.
Умряла е пред твоята врата."
Разтърстващ край!!!

2010-06-05T02:11:34+03:00
kopele (Ирен Попова)

Силно!

2010-06-05T00:42:44+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Не я убивай толкова бързо. Човек винаги е влюбен, просто сменя обектите на чувствата си!

2010-06-05T00:31:50+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0