Защо пропъждаш любовта навън -
вратата си затваряш.
Задаваш ù безброй въпроси,
оставяш я сама да отговаря.
Отдръпваш се и плачеш тихо,
без звук и стон, но
сълзите се стичат.
И всичко вече губи смисъл,
ала вратата не отключваш.
Оставаш сам и все се питаш:
"Защо си тръгна ти? Къде си?"
Но знай, че няма да я върнеш,
защото тя отдавна не обича.
Умряла е пред твоята врата.
© Снежина All rights reserved.