Убиец
Сърцето ми, е камък.
Душата ми, е лед.
Очите ми, са пламък.
Ръката - пистолет.
Аз нямам дом и щастие,
народност и страна -
на мен, са ми в подвластие,
животът и смъртта.
Обречен съм да страдам.
Но, нивга не унивам -
професията моя,
изисква, да убивам.
Професията моя,
за мене е това,
което е за хората
в живота, любовта.
Професията моя,
е моята съдба -
чрез нея съм отраснал
и неин съм слуга...
За нея, аз във мрака
със сигурна ръка,
"забивах нож" в гръбнака,
на нечия душа.
Прострелвах и убивах -
без жал
и без печал...
И знаех,
че в живота ми,
ме чака само кал.
Но в кал,
да се превърнеш,
когато от калта
създаден си -
да вършиш
безмилостни дела,
по-сладко е от мириса,
на пареща жена,
по-светло е от ириса,
на очните дъна.
Дори и политиката,
известна е с това,
че хвърля кал по чистите,
за да дари с властта,
случайни интриганти,
подставени лица,
престъпници,
мутанти
със гангстерски сърца.
Тя, на'ща политика,
е кална до врата...
Роден съм сред калта
и влюбен съм
в смъртта...
Обичам аз кръвта
и затова сега,
спотайвам се в нощта
с оръжие в ръка,
до нечия врата...
- Аз, нивга не унивам -
професията моя,
изисква,
да убивам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
