Сърцето ми, е камък.

Душата ми, е лед.

Очите ми, са пламък.

Ръката - пистолет.

Аз нямам дом и щастие,

народност и страна -

на мен, са ми в подвластие,

животът и смъртта.

Обречен съм да страдам.

Но, нивга не унивам -

професията моя,

изисква, да убивам.

Професията моя,

за мене е това,

което е за хората

в живота, любовта.

Професията моя,

е моята съдба -

чрез нея съм отраснал

и неин съм слуга...

За нея, аз във мрака

със сигурна ръка,

"забивах нож" в гръбнака,

на нечия душа.

Прострелвах и убивах -

без жал

и без печал...

И знаех,

че в живота ми,

ме чака само кал.

Но в кал,

да се превърнеш,

когато от калта

създаден си -

да вършиш

безмилостни дела,

по-сладко е от мириса,

на пареща жена,

по-светло е от ириса,

на очните дъна.

Дори и политиката,

известна е с това,

че хвърля кал по чистите,

за да дари с властта,

случайни интриганти,

подставени лица,

престъпници,

мутанти

със гангстерски сърца.

Тя, на'ща политика,

е кална до врата...

Роден съм сред калта

и влюбен съм

в смъртта...

Обичам аз кръвта

и затова сега,

спотайвам се в нощта

с оръжие в ръка,

до нечия врата...

- Аз, нивга не унивам -

професията моя,

изисква,

да убивам!