УБИЕЦ
Тя отиде си със устни нецелувани,
неусетили ласка, а вечно
ласкави думи раздаваше,
за жалост безсрамно нечувани.
Тя отиде си с очи ненаситени,
още млади, невидели чудеса,
в лицето на своя убиец, обаче,
виждащи все красота.
Тя отиде си с ръце тъй студени,
протягащи се, търсещи двете
жадувани негови, с които накрая
той жестоко света ù помете.
Тя отиде си с празни и тъжни гърди,
сърцето ù беше сломено,
а той наблюдаваше само как тя
се погуби от обич по него.
Ралица Костова
© Ралица Костова Все права защищены