Mar 14, 2015, 7:41 PM

Убиец 

  Poetry » Love
734 0 7

УБИЕЦ

 

Тя отиде си със устни нецелувани,
неусетили ласка, а вечно
ласкави думи раздаваше,
за жалост безсрамно нечувани.

Тя отиде си с очи ненаситени,
още млади, невидели чудеса,
в лицето на своя убиец, обаче,
виждащи все красота.

 

Тя отиде си с ръце тъй студени,

протягащи се, търсещи двете

жадувани негови, с които накрая

той жестоко света ù помете.

 

Тя отиде си с празни и тъжни гърди,

сърцето ù беше сломено,

а той наблюдаваше само как тя

се погуби от обич по него.

 

Ралица Костова

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??