Mar 14, 2015, 7:41 PM

Убиец

  Poetry » Love
1K 0 7

УБИЕЦ

 

Тя отиде си със устни нецелувани,
неусетили ласка, а вечно
ласкави думи раздаваше,
за жалост безсрамно нечувани.

Тя отиде си с очи ненаситени,
още млади, невидели чудеса,
в лицето на своя убиец, обаче,
виждащи все красота.

 

Тя отиде си с ръце тъй студени,

протягащи се, търсещи двете

жадувани негови, с които накрая

той жестоко света ù помете.

 

Тя отиде си с празни и тъжни гърди,

сърцето ù беше сломено,

а той наблюдаваше само как тя

се погуби от обич по него.

 

Ралица Костова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...