severianin (Валентин Чернев)
417 677
25 мая 2013 г., 12:01

Убийство 

  Поэзия
937 0 5

 

 

УБИЙСТВО

 

 

Аз писах оня непокорен стих,

но оня стих покорно ме предаде.

 

За другите предателства простих,

простих, когато нагло бях окраден,

простих, когато бивш приятел, ял

на масата от хляба ми оскъден,

пред всички ме замери с шепа кал;

простих, когато бях от свой осъден;

простих, когато, уморен и сам,

сред път светът край мен ме изостави.

 

От оня стих-предател ме е срам –

не мога да простя и да забравя.

 

Аз сам написах всеки негов ред,

аз звънките му рими сам подбирах.

Сега немее там стихът ми блед –

предателите сто пъти умират.

Тъй както Булба своя Андрий млад

на смърт осъди сам с душа корава,

осъждам днес стиха си ренегат.

 

И го задрасквам с бащинското право!

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Тези, които обръщат ръце срещу своите съюзници са сигурни, че ще умрат от ужасна смърт. Бъди подготвен."
    - Учиха Итачи
  • ПОКЛОН ПРEД ТEБ - "МАEСТРО"... аз просто щe си мълча!

    П.П. ... забравих - тук си пак за 6-чка... КАКТО ВИНАГИ, И ТИ Я ПИША!
  • Сигурно всеки има един стих, който би искал да задраска, момичета. И дай Боже да е един. А предателите нямат право да живеят...
  • Не тъгувай, Маестро, за грешки младежки!
  • Остави го да ти се пули насреща.
    Стихът ти излязъл из под пръстите ти, от душата ти. Не го убивай!
Предложения
: ??:??