Убийство
УБИЙСТВО
Аз писах оня непокорен стих,
но оня стих покорно ме предаде.
За другите предателства простих,
простих, когато нагло бях окраден,
простих, когато бивш приятел, ял
на масата от хляба ми оскъден,
пред всички ме замери с шепа кал;
простих, когато бях от свой осъден;
простих, когато, уморен и сам,
сред път светът край мен ме изостави.
От оня стих-предател ме е срам –
не мога да простя и да забравя.
Аз сам написах всеки негов ред,
аз звънките му рими сам подбирах.
Сега немее там стихът ми блед –
предателите сто пъти умират.
Тъй както Булба своя Андрий млад
на смърт осъди сам с душа корава,
осъждам днес стиха си ренегат.
И го задрасквам с бащинското право!
© Валентин Чернев All rights reserved.
