29 дек. 2007 г., 18:07

Убивай ме

940 0 12

Седя пред този лист безистинен,

отхвърлен, заменен и нежелан.

Премазвай съвестта ми, чистата,

дооглозгвай ми душата до стенание.

Като вълк от тия - най-свирепите,

бъди ти за сърцето ми, страдалното.

Не ще избягам аз, нелепо е,

болна жертва ще съм - похищавай ме.

Разкъсвай ме, до кокал, разпилявай ме,

цял живот го карам на доверие.

Бавно, методично, със старание.

Болка да е твоето веселие.

Със злоба, без вина, убивай ме.

Тъгувай и плачи погубена.

Изгаряй ме. Чудовищно. С вълнение.

Убивай ме, докато те гледам влюбено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....