Dec 29, 2007, 6:07 PM

Убивай ме

  Poetry
941 0 12

Седя пред този лист безистинен,

отхвърлен, заменен и нежелан.

Премазвай съвестта ми, чистата,

дооглозгвай ми душата до стенание.

Като вълк от тия - най-свирепите,

бъди ти за сърцето ми, страдалното.

Не ще избягам аз, нелепо е,

болна жертва ще съм - похищавай ме.

Разкъсвай ме, до кокал, разпилявай ме,

цял живот го карам на доверие.

Бавно, методично, със старание.

Болка да е твоето веселие.

Със злоба, без вина, убивай ме.

Тъгувай и плачи погубена.

Изгаряй ме. Чудовищно. С вълнение.

Убивай ме, докато те гледам влюбено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...