13 дек. 2010 г., 17:56

Убиваш ме

1.5K 0 9

 

на единствения, с когото съм имала смелостта да мечтая за...

 

В ума ми

потичаш от килера

с подтиснатите желания

и ме подчиняваш цяла

по-бързо от отрова

на черна мамба.

Начинът, по който ухаеш,

не дава

на сърцето ми да диша.

Сякаш попаднала под лавина,

бързо се топя в ръцете ти,

изглеждам незначителна.

Убиваш ме нежно

с упоритата си обич и незабрава,

кинжал в сърцето

е всяка твоя молба и усмивка насила.

Как да намеря

прощални думи, когато

сърцето помни само

как да те обича...???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма наистина прощални думи...Но пък тук има един изключително нежен, тежък и резтреперващ ме стих
  • ...Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???
    Много хубав стих, хареса ми, макар и с тъжен финал! Поздрави!
  • Много ви благодаря, посветено е на най-истинския човек, който познавам. Любов, знам, че ще прочетеш това-обичам те и винаги ще те обичам, да-и след 3 години, и след 10, и след милион.
  • Хареса ми.
    "Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???"

    Силен и тъжен край...


  • "по-бързо от отрова на черна мамба." - много ми харесеса

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...