на единствения, с когото съм имала смелостта да мечтая за...
В ума ми
потичаш от килера
с подтиснатите желания
и ме подчиняваш цяла
по-бързо от отрова
на черна мамба.
Начинът, по който ухаеш,
не дава
на сърцето ми да диша.
Сякаш попаднала под лавина,
бързо се топя в ръцете ти,
изглеждам незначителна.
Убиваш ме нежно
с упоритата си обич и незабрава,
кинжал в сърцето
е всяка твоя молба и усмивка насила.
Как да намеря
прощални думи, когато
сърцето помни само
как да те обича...???
© Таня Атанасова Всички права запазени