13.12.2010 г., 17:56

Убиваш ме

1.5K 0 9

 

на единствения, с когото съм имала смелостта да мечтая за...

 

В ума ми

потичаш от килера

с подтиснатите желания

и ме подчиняваш цяла

по-бързо от отрова

на черна мамба.

Начинът, по който ухаеш,

не дава

на сърцето ми да диша.

Сякаш попаднала под лавина,

бързо се топя в ръцете ти,

изглеждам незначителна.

Убиваш ме нежно

с упоритата си обич и незабрава,

кинжал в сърцето

е всяка твоя молба и усмивка насила.

Как да намеря

прощални думи, когато

сърцето помни само

как да те обича...???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма наистина прощални думи...Но пък тук има един изключително нежен, тежък и резтреперващ ме стих
  • ...Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???
    Много хубав стих, хареса ми, макар и с тъжен финал! Поздрави!
  • Много ви благодаря, посветено е на най-истинския човек, който познавам. Любов, знам, че ще прочетеш това-обичам те и винаги ще те обичам, да-и след 3 години, и след 10, и след милион.
  • Хареса ми.
    "Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???"

    Силен и тъжен край...


  • "по-бързо от отрова на черна мамба." - много ми харесеса

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...