Убиваш ме
на единствения, с когото съм имала смелостта да мечтая за...
В ума ми
потичаш от килера
с подтиснатите желания
и ме подчиняваш цяла
по-бързо от отрова
на черна мамба.
Начинът, по който ухаеш,
не дава
на сърцето ми да диша.
Сякаш попаднала под лавина,
бързо се топя в ръцете ти,
изглеждам незначителна.
Убиваш ме нежно
с упоритата си обич и незабрава,
кинжал в сърцето
е всяка твоя молба и усмивка насила.
Как да намеря
прощални думи, когато
сърцето помни само
как да те обича...???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
